ОБЕЗОРЪЖЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обезоръжа като прил. На когото е отнето оръжието. Един обезоръжен враг не е ми вече враг. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 39. На няколко крачки пред него вървеше обезоръжен войник, блед като восък, с подкосени крака и помътен поглед. К. Ламбрев, СП, 381-382.