ОБЕЗПЛО̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезплождам и от обезплождам се; обезплодяване. Тя настояваше да спрат обезплождането на земята. Д. Вълев, Ж, 8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)