ОБЕЗСМЪРТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; обезсмъртя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого или нещо да стане безсмъртно, да не се забрави, да се помни вечно; увековечавам. Перущенските въстаници с пушка в ръка, изхвръкнаха от домовете си, за да се влеят в борбата за свобода. В тая борба Перущица обезсмърти името си. Перущица падна, но падна славно. Г. Кариванов, П, 71-72. Последното си пътуване предприемчивият и впечатлителен Алеко обезсмърти с пътните си бележки „До Чикаго и назад“. П. Делирадев, В, 3. Едно само от произведенията, които е оставил: св. Петър в архитектурата, Мойсей и Давид в скулптурата, Сикстинската капела в живописта, би било достатъчно да обезсмърти името му [на Микеланджело] и да задоволи тщеславието на всеки художник. К. Величков, ПССъч. III, 151. Българийо, / Изкуството и гения / не са живели в теб; / не са те обезсмъртени / ни в мрамор, ни в метал. Ив. Вазов, Съч. II, 61-62. обезсмъртявам се, обезсмъртя се страд и възвр. Пустодимски даже не подозираше друго едно нещо, това, дето се обезсмъртява името му! Ив. Вазов, Съч. IХ, 83.
ОБЕЗСМЪРТЯ̀ВАМ СЕ несв.; обезсмъртя̀ се св., непрех. Ставам безсмъртен, вечен; увековечавам се.
— Друга (остар., книж.) форма: о б е з с м е р тя̀ в а м.