ОБЕЗСЪ̀РЧВАМ, -аш, несв. (остар., книж.); обезсърча̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Обезсърчавам; обезсърчам. обезсърчвам се, обезсърча се страд.
ОБЕЗСЪ̀РЧВАМ СЕ несв. (остар., книж.); обезсърча̀ се св., непрех. Обезсърчавам се; обезсърчам се. Патриотическото мнение на комитета, в изпращане доброволци за Сърбия, се обезсърчваше от лошите новини за горката им участ там. Ив. Вазов, Съч. VII, 172. Слабий ся обезсърчва и ся затрива без время от потока на окаянствата. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 113. Нъ понеже той [меланхоликът] тука среща често спънки и много пъти му ся излъгват надеждите, то ся лесно и обезсърчва. Ч, 1871, бр. 19, 597. Затова не ся обезсърчвай, когато животът ти ся докача някога от някои неприятности, от бъркотията произлиза порядък и хубост. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 208.
— Друга форма: о б е з с ъ̀ р д ч в а м.