ОБЕЗФО̀РМЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обезформя като прил. Който е с развалена, разрушена, неестествена форма, който е загубил естествените си, обичайни форми, очертания; деформиран. Василев се ухили, свали обезформената си мека шапка и я сложи на кревата до него. К. Велков, СБ, 27. В кабинета му [на Саваков] го посрещнаха двама души,.. На канапето беше проснат някакъв човек с обезформено лице. Д. Ангелов, ЖС, 265. Старицата погали Домна по рамото с обезформената си кокалеста ръка. Б. Болгар, Б, 77.