ОБЕЗЧОВЀЧВАМ, -аш, несв.; обезчовèча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Обезчовечавам; дехуманизирам. Дордето той [фашизмът] със сатанинска радост / обезчовечва слаби духове, / тя [Лиляна] брани от похита всяка младост, / човеци със характери кове. Бл. Димитрова, Л, 282, обезчовечвам се, обезчовеча се страд.