ОБИКОЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обиколка. „Никой не може живя или посети английския стан, без да не е взел дозволение за пребивание или за обиколение от пашапортското във Валаклава писалище.“ ЦВ, 1855, бр. 255, 4. Тия пятна [слънчевите] ся появиха перво в едина край на солнцето,.., сетне на другий край и наконец погубиха ся отзад и сетне пак ся появиха в первий край; замечиха как за да стане това тяхно обиколение треба да ся минат двадясет и седм дни, в които солнцето ся превартява окол себе си. Ат. Никопит, УД (превод), 40.