ОБИКРА̀ЧАМ, -аш, несв.; обикра̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обикрачвам. Смутил се овньо, кривнал настрани, / ала вълкът го хитро обикрача: / „Недей да бягаш, братко, остани; / аз има много да ти се оплача.“ Хр. Радевски, Б, 13. обикрачам се, обикрача се страд.