ОБИРДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Обирнически, обирнишки. — Думата ми е за цялата тая обирджийска и некадърна власт, която ни е възседнала за своя изгода, за свои мръсни сметки. Ст. Дичев, ЗС II, 346.


Източник: Речник на българския език (онлайн)