ОБЍЧАМ, -аш, несв., прех. 1. Чувствувам, изпитвам сърдечно влечение, любов към лице от другия пол; любя. Той твърде добре помни минутата, когато за пръв път й откри, че я обича, обаче преди да стори това, всички знаеха, че той е влюбен във нея. Елин Пелин, Съч. I, 137. Спомняше си за първата своя жена, сръбкинята Ана, която истински бе обичал. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 430. — Не, не, остави твоя Ваня... Обичала ли си, питам, обичала ли си истински? Да страдаш, да ревнуваш, да се измъчваш в съмнения... М. Грубешлиева, ПИУ, 144. Обичам те — въздушно нежна, в нежна младост / като на ангела сънят. П. К. Яворов, Съч. I, 129.
2. Изпитвам обич, привързаност или симпатия към някого, която се основава на роднинска връзка, приятелство, почит, уважение и под. Райка много обичаше и почиташе дяда си и всякак гледаше и радеше да му угажда и да го слуша. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 12. Неговото богатство растеше, многобройната му челяд добруваше, думата му се тачеше, но никой го не обичаше. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 49. — Майстор Найдене, обичахме те и те почитахме всички. Ти беше славата и честта на еснафа ни. Р. Стоянов, М, 30. Толкова беше живял между тия хора, познаваше ги, едни обичаше, други — не. Й. Йовков, Ж 1945, 131. Дето та мразят не ходи, дето та обичат не чести. П. Р. Славейков, БП I, 160. // Изпитвам обич, привързаност към нещо, което притежавам, с което съм свикнал и под. Той обичаше много своето юниче. Т. Влайков, Съч. II, 110. Той обичаше дома си, стаята си. // За животно — привързан съм към някого. В двора на Глаушевци имаше едно младо, весело куче, .. То беше пъргаво, игриво, закачаше другите две стари кучета в двора, а от домашните най-много обичаше Стояна. Д. Талев, ЖС, 7.
3. Чувствам, изпитвам самоотвержена привързаност, всеотдайност към нещо, възхищение, преклонение пред нещо (народ, родина, идея и под.); любя. Ах, благородни души има между нас, Радке, и това ме кара да обичам още по-силно България. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 69. Струва ми се, че някога е имало хора, които по-силно, по-искрено и дълбоко са обичали своята земя. Й. Йовков, Разк. III, 98. Българин съм и като такъв да ти кажа, че не обичам отечеството си и не желая доброто на народа си, ти лесно ще познаеш, че те лъжа. П. Р. Славейков, БП II, ХIV. Своето дело тя обичаше до себеотрицание и безшумно, без да парадира, тя твореше на сцената като истински художник. БНТ, 1942, бр. 240, 3. Обичам те, българска реч, / звук сладък, най-мил в звуковете, / ту арфа звънлива, ту меч / на майстор художник в ръцете. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 145.
4. Харесвам, допада ми нещо, имам предпочитание към нещо и обикн. намирам в него удоволствие, удовлетворение. Гологлав, .., черен, изцапан, но здрав, силен, .., той цял гореше от благотворната треска на труда и, както се виждаше, обичаше занаята си. Й. Йовков, Ж 1945, 81-82. Нищо не го вбесяваше тъй много, както неуредицата. Той като военен, обичаше реда, обичаше всичко да бъде на определеното му място. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 342. — Много ли обичате музиката? — попита тя с участие. В гласа й имаше нотка на искрена топлота. — Да. Той беше щастлив, задето тя го разбра. Г. Караславов, Т, 29. Сериозно чуждо влияние върху моето развитие като поет едва ли е било възможно, защото аз [Яворов] никога не съм обичал поезията. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. От сън по-сладко няма; ако го обичаш повечко, оставаш без коричка хлебец. П. Р. Славейков, БП II, 33. // С подч. изр. със съюз д а или в съчет. с отвл. или отгл. същ. Нрави ми се, харесва ми, по вкуса ми е да върша нещо и обикн. имам това като навик, привичка. Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейко починал — никой не повярва, защото той обичаше да се шегува. Елин Пелин, Съч. I, 30. Аз обичах да се разговарям с него и неволно се пошегувах. Й. Йовков, Разк. II, 57. Обичаше да си играе с децата и да им прави разни играчки. К. Петканов, ОБ, 63. Дядо й обичаше всички да припкат и да залягат като него и всичко навреме да се върши. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 12. Обичам шегите. Δ Обичам пътуванията из България. // Остар. С подч. изр. със съюз д а. Приятно ми е, нрави ми се да изпитвам, да преживявам нещо, да се намирам в някакво състояние. Какъв Мусалла! Истина, аз почитам бляскавите униформи и солдашките ботуши, и всичките емблеми на храбростта, но по-обичам да видя великана в гордата си неприкосновеност и самотност. Ив. Вазов, Съч. ХV, 110. Обичам да вярвам, че офицерите ще съумеят да спазят честта си и интересите на отечеството. С. Радев, ССБ II, 67. Ние обичаме да вярваме, че ще се намалят и даже съвършенно ще изчезнат подобни скандални истории. Пряп., 1903, бр. 14, 3.
5. Изпитвам удоволствие да ям или пия нещо, да се храня с нещо, имам предпочитание към вкуса на нещо. Ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква. Елин Пелин, Съч. I, 201. Шерифът притежаваше модния и сладък порок да обича ракията, лютата. Ив. Вазов, Съч. Х, 115. Дядо много обича от Поповия кладенец вода. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 48. — Гледаме — у вас свети и тейко поръча да ти донеса малко рибица. Ама не знам как я обичаш, та ти нося каквато сме си я направили за назе си... С. Северняк, ИРЕ, 42. — Лисицата много обича рибата — поучава ше ме той. Ем. Станев, ЯГ, 44. Обичам люто. Обичам солено.
6. За растение — благоприятно ми влияе нещо, добре се развивам при въздействието на нещо (вода, въздух, светлина и др.). Зелето много обича вода, затова се засажда на ниски, влажни места. Бтн V и VI кл (превод), 98.
7. Обикн. във вметнати изречения. При учтив въпрос, покана, молба — искам, желая, угодно ми е. А архиварят дига глава от вестника и поглежда разсеяно посетителя. После пита: — Какво обичате? Св. Минков, РТК, 191. — Не желаете ли да спусна абажура? — попита той. — Ако обичате. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 30. — Моля ви се, кажете да донесат куфара ми, разбира се, ако обичате. Л. Стоянов, Х, 112. Веднага пратиха Хаджият да каже на учителките, че ги канят на вечеря и че ги молят, ако обичат, да додат до училището. Й. Йовков, ПГ, 91. Полузамаян от горещината, .., пресякох улицата, .. После влязох в сладкарницата.. — Моля? Какво ще обича другарят? Най-после беше дошла сервитьорката. А. Наковски, БС, 7-8. Тя се поклони ниско и с наведени очи покани лодкарите: — Повелите, сядайте кой където обича. Д. Спространов, С, 275. обичам се. Страд. от обичам. Нека жената се почита и обича както трябва да се почита и обича жената! Нито повече, нито по-малко. Сл. Боянов, СК, 201. — Не мога да разбера защо нашите издатели не поставят винаги портрета на автора? Читателят няма защо да се мъчи да гадае като какъв човек е любимият му писател! Обича се нещо, което има определен образ! О. Василев, Л, 48. II. Възвр. от обичам във 2 знач. — Който се обича и обича другите, той не живее за своя радост и умира рано. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 213. Секи сам си са обича и сам си са мрази. П. Р. Славейков, БП II, 151. III. Взаим. от обичам в 1 и 2 знач. Не бих дошла, ако не знаех, че Дафина и Никола се обичат. К. Петканов, В, 151. Хората почнаха да се гледат братски, да си помагат и да се обичат. Елин Пелин, Съч. IV, 97. Обичат са като куче и котка. П. Р. Славейков, БП II, 1.
◊ Както обичате. Обикн. вметнато в реплика при отговор. За изразяване на съгласие с известна сдържаност. М а р и н: — Моля Ви — оставете!... Съвсем не ми е до урок тази сутрин. Пожелах да дойда — просто така... да се поговорим... Г л о р и я: — Както обичате!... О. Василев, Л, 51-52. — Зле вървим! — като че на себе си прошепна той. — А да лъжем, струва ми се, не бива. — Както обичате! — каза сухо Борислав. А. Гуляшки, СВ, 23.