ОБКАНТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от обкантявам и от обкантявам се. По кройката на маската трябва да се извърши разкрояването на материала .. Освен това се подготвят лентички от тъканта за обкантяване на краищата. Н. Иванов и др., ГО, 56.


Източник: Речник на българския език (онлайн)