ОБКОПА̀ВАМ, -аш, несв.; обкопа̀я, -а̀еш, мин. св. обкопа̀х, св., прех. 1. Копая, разкопавам около нещо. Селската девойчица, с мотиката в ръка, отива на лозето да обкопае лозите. Л. Каравелов, Съч. II, 152.

2. Изкопавам трап, изкоп около нещо. Тие [брациговчани] разпределиле силата си на няколко чети, захванале по главните пътища около селото, като обкопали в същото време и проходите и направиле няколко малки сражения с башибозуците. З. Стоянов, ЗБВ III, 296. обкопавам се, обкопая се страд. Обработката на земята у ацтеките се извършвала по ръчен начин при помощта на пръчката.. Младите растения се обкопавали. Е. Стефанов, ППР (превод), 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)