ОБЛАЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; облажа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. (рядко), прех. Мисля някого за блажèн, честит или казвам някому, че е блажèн, честит; облажавам1. Койно гледаше това движение на хора и добитък от селото и за селото и ги облазяваше като същества, живеещи в друг свят. Х. Русев, ПС, 165. Много интересно е у него това лъжовно чувство. В тези времена на механизация и автоматизация в живота — Дончев независима личност!.. И все пак го облазявам, защото на този свят да живееш с илюзии не е никак лошо. Г. Краев, СК, 4-5. Говореше се, че Хаджията ще се завърне на обекта, и то точно сега, когато хората бяха го позабравили и го облазяваха,.., че си е оправил играта. В. Жеков, ТП, 129. На положение се държал даскалът. Бил, както казват яворовци, от голямото добрутро. И хората го облазявали. М. Кюркчиев, ВВ, 86. облазявам се страд.