ОБЛА̀ТА ж. 1. Фарм. Тънка обвивка, обикн. от нишесте, в която се поставя неприятно на вкус лекарство на прах; капсула.

2. Книж. Лепенка.

3. Църк. Малка питка за причестяване при католиците.

— От лат. oblatum.


Източник: Речник на българския език (онлайн)