ОБЛЕКЧА̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от облекчавам като прил. 1. Който носи или поражда облекчение (в 1 и 2 знач.); облекчителен. Облекчаваща въздишка.
2. Който е свързан с облекчения, с намаляване на някакви задължения, отговорности; облекчителен. Облекчаващи обстоятелства.