ОБОБЩЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от обобщителен. Образите на помешчиците и чиновниците се налагат със своята жизненост и обобщителност. В тяхно лице е въплътена типизация на социални явления. Лит. Х кл, 37.
