ОБОГОТВОРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обоготворявам и от обоготворявам се. Тая книга [Апокалипсиса] носи мощния отпечатък на едно слънцепоклонение: култ, който е бил от най-застъпените от тия на обоготворяването на природните сили и явления. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 111.