ОБРАЗУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; образумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Вразумявам. „Всичко показва.., че ний се намираме в предвечерието на една възможна руска окупация и че думите “последно предосторжение„ вероятно показват, че ако не се образуми българското правителство и после тая мярка, то ще последва окупация на България от руските войски.“ С. Радев, ССБ II, 396. образумявам се, образумя се страд.
ОБРАЗУМЯ̀ВАМ СЕ несв.; образумя̀ се св., непрех. Остар. Вразумявам се.