О̀БРАЗЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от образ (във 2, З и 7 знач.); о̀бразец. Пред храма на гробищата хората си купуват восчени свещи, образчета на святиите Христови и броеници. Ст. Ботьов, К (превод), 120. Едно 14-15 годишно момче със смислено образче, ожулено от вятъра и опечено от слънцето.. се бе провряло до кравите и милваше телето. Н. Попфилипов, БД, 90.