ОБРА̀МЧВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от обрамчвам1 и от обрамчвам се.

ОБРА̀МЧВАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от обрамчвам2 и от обрамчавам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)