ОБРЪ̀СНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); обръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обръ̀снат, св., прех. Остар. и диал. Обръсвам. Който беше стар бял, мамо, / брада си обръснува / за гюзелин Тудорица. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 239. обръснувам се, обръсна се страд. и възвр.