ОБСАЖДЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обсада; обсаждане. Най-после след осмомесечно обсаждение Александър завоевал Тир. Г. Йошев, КВИ, 83. Първата му работа бе да премине планината в Сливенския Балкан и да обсади планинското укрепение Копсис.. Цяла година са продължава обсаждението на този град. Т. Шишков, ИБН, 243.