ОБСКУРАНТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Враждебно отношение към просветата, науката и прогреса; мракобесие. Великият хуманист [Еразъм Ротердамски] обаче е принципиален противник не само на средновековното невежество, но и на всякакви форми на фанатизма и обскурантизма. С. Хаджикосев, ЗЛ I, 581.

— От фр. obscurantisme или рус. обскурантизм.


Източник: Речник на българския език (онлайн)