ОБСОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; обсоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Осолявам. Обсолявам рибата. Δ Обсолявам сланина. обсолявам се, обсоля се страд. По-право е мнението на ония, които уверяват, че в дъното на соленото езеро има солна руда, от която ся обсоляват водите му. П. Кисимов, ОА II (превод), 89.


Източник: Речник на българския език (онлайн)