ОБТЀСВАМ, -аш, несв.; обтèсам, -аш, св., прех. Диал. Чрез тесане отстранявам от повърхността на почва трева, бурени и под., като я изравнявам; отесвам. Селяните се втурнаха за мотики и лопати. Обтесаха, очистиха и не дадоха на пожара да обгърне селото. Ц. Гинчев, ГК, 305. обтесвам се, обтесам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)