ОБУСЛОВЯ̀ВАМ, -аш, несв. (рядко); обусловя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Обуславям. обусловявам се, обусловя се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
