ОБЩЕЖЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Обитател, жител. Тих шум, причинен от техний вървеж [на Желе и Никола], пла- ши сички общежители на тая пустиня. Ил. Блъсков, ИС, 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)