О̀БЩНОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до общност (в 1 знач.). Еснафът е социална организация. В него общностният живот е строго регламентиран. В. Станков, БЕ, 102. Културната антропология като наука изучава културните практики и поведение (начин на живот, форми на съжителство, ценностни системи, традиции и вярвания) в тяхната многоизмерност при различните общностни структури – семейство, религии и др. Ц. Воденичаров и др., СМ, 38. Конституирането на национална общност винаги се предхожда от възникването на общностен елит – стопански, интелектуален, политически. СпК, 2021, бр. 1, 11. Швейцария е нация на волята. Националната идентичност и сплотеността не се основават на общ език, етнически произход или религиозна принадлежност на населението, а на доброволно и съзнателно общностно обединение, основано на междукултурни фактори като вярата в пряката демокрация, високата степен на местна и регионална автономия. ЕС, 2024, кн. 2, 7.
2. Полит. Юрид. Който се отнася до Европейската общност или до Европейския съюз. Нормата трябва да бъде безусловна – нейното приложение да не зависи от други условия – например друг общностен или вътрешен акт, определена дата или събитие като присъединяването на някоя държава. А. Семов, ЕПО, 51. Общностният правен ред е неделима част от правния ред, приложим в страната като държава член на Европейския съюз. Ал. Еленков, АК, 987. Общностно законодателство. Общностни регулации.
3. Спец. Който се отнася до съвкупност от организми, които съжителстват в общо местообитание и взаимодействат помежду си и със средата. Съгласно плана за зониране на екологичното съхранение, растителността в първата и втора екологични зони за съхранение се състои основно от гори и влажни зони. Планираните растения с растежа си ще формират растителни общности от дървета, храсти, трева с ясна вертикална йерархия. Хр. Башев и др., УОАУ, 365.