ОБЩОСЛАВЯ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до всички славяни, до цялото славянство, който е общ за всички славяни. Ако ние, българите, има защо и трябва да се гордеем с Кирил и Методий, то е, че тъкмо у нас славянската писменост най-напред се разви, а от нас тя биде пренесена в Русия, та по този начин ние сме направили съществен принос в общославянската съкровищница. Ист. Х-ХI кл, 1965, 46. Вещица е тази, която много знае, много разбира. В старобългарски език се казва и чародейца, днес напр. чародейка. И тази дума е общославянска. БР, 1931, кн. 8, 204.
— Друга (остар., книж.) форма: о б щ е с л а в я̀ н с к и.