ОБЩОЧОВЀЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Съвкупност от черти, качества, свойства, характерни за всички хора; общочовешки характер. Действуващите лица в неговите [на Ант. Страшимиров] разкази, романи или театрални пиеси той взема от обикновения ... живот. Той ги взема от родното място или от Добруджа,.., но той не подчинява непременно техните прояви на времето или мястото, а им придава общочовечност и вечна жизнена ценност. СбАСЕП, 395.