ОБЯЗА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Задължителен. После покровителката ѝ я направи „послушница“ в метоха,.. и я облече в обязателните черни дрехи. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 66. Но модата има такава обязателна сила за женския пол, щото дори и най-умните жени не могат да са въздържат от исканията на модата. Лет., 1876, 105.
— От рус. обязательный. — Друга (остар. книж.) форма: о б е з à т е л е н.