ОВАДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Проклет; пуст, пусти, ваджийски. — Оваджийската му талига се е строшила — тя беше си и без това разнебитена, — та ще седи сега да я прави. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 33. Ала пак трябват оваджийски пари за стока. Т. Влайков, Пр. I, 107. — Не е пиле като пиле, Яно, оваджийско, / а е пиле пусто самодивско. Елин Пелин, Съч. V, 121.