ОВАКАНТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за работно място, за длъжност, служба, работа — който е останал свободен, незает обикн. след напускане или отстраняване на служител; освободен. Другарю Началник, Моля да бъда назначен на овакантеното магазинерско място. П. Незнакомов, СМ, 9. Овакантените места не се попълват веднага.