ОВАРВАРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оварварявам и от оварварявам се. В момент, когато Г. Милев водеше война с огладения стих на символистите и прокламираше оварваряване на поезията,.., Фурнаджиев навлезе с една поезия, в която имаше и скръб,.., и радостно опиянение от живота. Лит. ХI кл, 207.


Източник: Речник на българския език (онлайн)