ОВЕСЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. В който има овес или други примеси, който има плевели, не е чист; овесов. Това дръво трепетливо, / това жито овесливо, / оно трепти, хич не стои; / свет го Йован люто кълне. Нар. пес., СбАИ, 167.
2. Овесен (Т. Панчев, РБЯд).