ОВОЩА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -а, м. 1. Земна площ, в която има овощни дръвчета; овощна градина.

2. Земна площ, на която се сади и отглежда разсад за овощни дървета; разсадник.

— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.


Източник: Речник на българския език (онлайн)