ОВЧЀР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Овчар. А що ще кажеш на твоите овчери, все у нивята се увират. — Кой? Аз? Мойте овчери? Й. Йовков, ВАХ, 198. Овчер либе ли е? — сирене гозба ли е? П. Р. Славейков, БП II, 5. Луда мома се по голямата китка познава, а луд овчер по голямата тояга. П. Р. Славейков, БП I, 258.