ОВЪ̀РХАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от овърхам като прил. Диал. Овършан. От овърханите и прибрани храни може да се извади.. заключение за реколтата на зимните посеви. БД, 1909, бр. 13, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)