ОВЪШКАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; овъшкавèя, -я̀х, прич. мин. св. деят. овъшкавя̀л, -а, -о, мн. овъшкавèли, св., непрех. Напълвам се с въшки; въшлясвам. Добитъкът на стопанството — .. — бързо измършавя.. Изострил кокалаци,.., овъшкавял. Ил. Волен, МДС, 176. Децата овъшкавяха. Δ На фронта войниците овъшкавяват по окопите.
ОВЪШКА̀ВЯВАМ2, -аш, несв.; овъшка̀вя, -виш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Пренасям, оставям въшки, напълвам с въшки някого или нещо. Дадох му кожуа да са сгрее, па той го овъшкавил. БД I, 196. овъшкавявам се, овъшкавя се страд.