ОВЪШКАВЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от овъшкавявам1; въшлясване.
ОВЪШКА̀ВЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от овъшкавявам2 и от овъшкавявам се.
