ОВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; овèя, -èеш, мин. св. овя̀х и овея̀х, прич. мин. св. деят. овя̀л, -а, -о, мн. овèли и овèял, -а, -о, мн. -и, прич. мин. страд. овя̀н, -а, -о, мн. овени и овèян, -а, -о, мн. -и, св., прех. Диал. Отвявам. овявам се, овея се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)