ОГЛА̀СКА ж. Остар. Огласяване2; шумене, шумотевица. ● Обр. Тихо, мълчаливо, без никаква огласка, животът тече в балканската долина на Стара планина, прочута с името Габрово. Ч, 1871, бр. 15, 469.
