ОГЛЪ̀ХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от оглъхна като прил. Диал. Заглъхнал. Аз вървя.. самси/ в живота обезмислен, лес оглъхнал/ без вятър и без лист. Оглъхнали уши. П. К. Яворов, Съч. I, 96.
