ОГНЕБО̀РЕЦ, мн. -рци, м. Пожарникар. Предстои седмица на противопожарната охрана.. Началникът на отдела.. запозна журналистите с постиженията на огнеборците в борбата за опазване на народното имущество от огнената стихия. РД, 1961, бр. 320, 4. Огнеборците от столицата отиваха на своето състезание за градско първенство по пожароприложен спорт и физкултура. ВН, 1961, бр. 3138, 1. Вечер на огнебореца. // Разш. Човек, който се бори, обикн. инцидентно с избухнал огън, с пламнал пожар. На няколко пъти инженерът огнеборец се хвърляше, но земната стихия изригваше с такъв бяс, че можеше ръцете му да отреже. Ст. Даскалов, ЗС, 344. Бедният котак, / на катедрата от страх / се преметна чак. / Скочи през прозореца, / стори куп бели. / Борко огнебореца / в праха повали. М. Лъкатник, ВП, 33.