ОГНЕВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Огнен. Имали са хала трооглава,/ една йе глава огнявита,/ а двекята бури и потопе,/ а трекята есенни градушки. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 156.
