ОГНЕДИШЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Огнедишлива планина (гора.) Остар. Книж. Вулкан; огнедишаща (огнедишна, огнедишуща, огнена) планина (гора), огнеметна планина. Вулкани или огнедишливи гори са три: Етна в Сицилия, Везувий в Италия при Неапол и Хекла в Исландия. Ив. Момчилов, 3, 1869, кн. VI, 10-11-23.