О̀ГНЕНОЖЪЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има жълт цвят с оранжев, червеникав примес, оттенък; жълточервен. Той [златарят] седеше до кроткото добиче, наслагал пред кръстосаните си крака на една поличка огненожълти пендари, златни и сребърни пръстени. И. Волен, БХ, 17. Пукне ли пролет, из планинските дебри на Родопа плъзват билкосъбирачи. Изпървом берат огненожълта иглика, мечо грозде и имел. РД, 1960, бр. 238, 2. Огненожълти листа.