О̀ГНЕНОКЪРВАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е блестящ и с цвят на алена, пурпурна кръв; огненочервен. Няколко крупни светила на едно огненокърваво небе в робска нощ,.. — ето кое приковава нашите погледи върху епохата. П.К. Яворов, Съч. III, 237. И построен бе третият храм върху аметист. А стените му бяха огненокървави. Н. Райнов, БЛ, 45.