О̀ГНЕНОМЕТЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Индив. Поет. Който е свързан с бунт, революция, ожесточена борба. Пролет моя, моя бяла пролет — / знам ще дойдеш с дъжд и урагани,/ бурна страшно, огненометежна/ да възвърнеш хиляди надежди. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107.