ОГНЕПОКЛО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който изповядва култ към огъня и светлината. Подир много трудове и лишения запознал се [Анкетил дю Перон] най-подир със зендския език при помощта на огнепоклонните гебри, у които са опазили някои свещени книги на древните перси. Н. Михайловски, РВИ (превод), 46.